През януари 2022 г., Българската телеграфна агенция и Националната браншова организация за електрическа мобилност (ИКЕМ), подписаха договор за сътрудничество за по-добра информираност за електромобилността,  възобновяемите, водородните и енергоспестяващите източници.

В поредица от статии представихме проучване за стимулите в държави като: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Люксембург, Норвегия, Швеция, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия.

Може да се каже, че такова обемно проучване на европейските практики за насърчаване на електрическата мобилност се прави за пръв път в България. Надяваме се, че положеният труд ще бъде оценен от нашите читателите. ИКЕМ предоставя безплатно това проучване за да си отговорим на един важен за нас въпрос, а именно:

Къде се намира България в този процес?

Класация според брой регистрирани ЕПС - по държави

Продажбите на нови ЕПС в Европа нараснаха значително през последните години. Този пазар все още е малък и до голяма степен зависеше и все още зависи от политиките за стимулиране в отделните страни. Една голяма част от продадените ЕПС са съсредоточени в няколко северни и западни държави-членки, но тенденциите показват също така ръст на продажбите в южните и източните държави.

Транспортният сектор има най-голям принос за емисиите на парникови газове в ЕС. Наскоро предложеното законодателство (Fit for 55) поставя цели за намаляване на емисиите на CO2 от леки автомобили с 55%. Също така се предлага напълно да се намалят емисиите от леки и лекотоварни автомобили до 2035 г. За постигането на тези цели ще е необходимо значително увеличаване на електрическите превозни средства.

Диаграма за регистрираните ЕПС - по държави, до 2022г.:

Германия е лидер с най-много регистрирани ЕПС – 1 370 000 броя. Броят на ЕПС включва както изцяло електрически автомобили, така и хибридните такива.

Таблица на съотношението ППС и ЕПС - по държави, до 2022 г.:

Прави впечатление, че при съотношението на ЕПС спрямо всички останали пътни превозни средства, лидер е Норвегия с 8,3 %, следвана от Швеция с 7,1 % и Германия с 2,8 %. 

Къде е България по брой ЕПС?

България е малко под средата на класацията. Колите на ток в България през последните години растяха с бързи темпове, но от много ниска база.

През 2022 г. до 09.03.2022 г. общо регистрираните ППС у нас са 3 763 929 бр. Общо регистрираните ЕПС са 27 800 бр. Това е около 0,7 % дял на ЕПС. Наблюдаваме нарастване с 9 800 броя спрямо м. октомври 2021 г., или увеличение на дела на ЕПС с 0,2 %.

От общия брой новорегистрирани ППС, чисти електромобили са 5 674 бр., хибриди дизел/ток: 3 062 бр., хибриди бензин/ток:19 064 бр. Тук не влизат двуколесни, триколесни, автобуси и др.

Вижда се, че за няколко месеца регистрираните ЕПС в България са се увеличили с  близо 65 %. Основен дял имат продажбите на електрически хибриди. Увеличава се и броят на изцяло електрическите автомобили, както за частни лица, така и за бизнеса. Нараства интересът и към закупуване на електромобили втора ръка и ние с интерес ще проследим тази тенденция през 2022 г.

Важно е  да се отбележи, че в България все още не се субсидира покупката на електромобили за частни лица и бизнеса!

Стимули за развитие на електрическата мобилност

Електрическата мобилност е система, която включва в себе си не само превозните средства, но и зарядната инфраструктура, електрическите мрежи и системи, софтуер за умно управление и разплащане, иновации, стандартизация, професионално образование и обучение и още много други елементи.

Таблица за стимулите - по държави до 2022г.

Какви изводи може да си направим:

• В почти всички държави, с малки изключения, са приети национални стратегии за развитие. Въведени  са добри практики за стимулиране на цялата система на електрическата мобилност.
• Всички водещи държави стимулират покупките на ЕПС, което обхваща не само изцяло електрическите, но и хибридните превозни средства, както и такива втора ръка.
• Абсолютно същият извод може да се направи и за зарядната инфраструктура. Без стимули за зарядна инфраструктура, системата не може да се развива равномерно и това в значителна степен забавя развитието.
• Във всички държави са въведени различни данъчни облекчения. При водещите обаче те са част от националните стратегии за развитие и са пряко обвързани с бюджетите на държавите.
• Важна роля имат общините. Особено при изграждане на зарядната инфраструктура и управление на стимулите.

В държавите, където тези условия не са спазени, има видимо изоставане. Норвегия е единственото изключение от водещите държави, която не стимулира покупките на ЕПС. Причината е, че от дълги години там се прилагат  мерки за стимулиране, електрическата мобилност е в ускорен растеж и такива стимули вече не са необходими.

Къде е България и какви стимули прилага?

За съжаление, България не може да се похвали с нещо значимо за подпомагане на електромобилността. Както е видимо от таблицата, към този момент в България няма работещ модел за насърчаване покупките на ЕПС за частни лица и за бизнеса, както и за зарядни станции и инфраструктура.

Какво имаме:

• Възможност за безплатно паркиране в синя и зелена зона в гр. София и другите големи градове с такива зони, само за изцяло електрически автомобили, според решенията на местните общински съвети,
• Ниска еко такса и освобождаване от годишен местен данък за изцяло електрически автомобил,
• От 2017 г. Националният доверителен екофонд (НДЕФ) стартира процедура за кандидатстване за финансиране на нови електромобили за нуждите на държавната и общинска администрация. Допуска се кандидатстване за електромобили и plug-in хибриди, а размерът на финансирането е фиксирана сума съответно: 20 000 лева за ЕПС и 10 000 лева за електрически хибриди (plug-in). От 2017г. до сега са закупени 80 електромобили, което е пренебрежимо малко, макар и нещо.
• Отскоро няколко български банки предлагат целеви кредити за покупка на електромобили при ниска лихва. Електрически автомобил може да се закупи и с оперативен или финансов лизинг.

Защо нямаме?

Въпреки усилията на ИКЕМ като организация в последните 11 години и постигнатите успехи в промяна на законодателството и нормативната база, въпреки работещият уникален модел за професионално, средно и висше образование в сектора, България изостава значително.  Всеки пита: Защо?Краткият отговор е: Защото не се работи системно, а на парче.

И тук ще посочим няколко системни, най-важни причини в организацията на държавата, за които си даваме сметка, че не са за тази статия, но трябва да ги кажем. Може пък да ги прочете някой управляващ, на който му пука и да се замисли:

• Нямаме законово определено ресорно министерство/а и координиране на националната политика в сферата на електрическата мобилност и алтернативните горива.
• Нямаме национална стратегия с ясно разписани ангажименти на ЕСО, енергийните оператори, бизнеса, потребителите, както и бюджет за това.
• Не са идентифицирани и регламентирано включени  участници с необходимия експертен потенциал на секторно ниво, за подготовка, организация и изпълнение на необходимите мерки.
• Липсва ясен регламент и финансиране през Министерство на образованието за връзка между бизнеса и образованието в сектора. Без подготвени кадри, нищо няма да стане. От години на гол ентусиазъм работи образователен модел и финансиране на (ССЕМ), който създава десетки кадри за електрическата мобилност  годишно. За съжаление в плана на устойчивост и развитие няма и ред за финансиране на подобни модели.

Имаме много ентусиазъм, но той не е достатъчен. Доскоро имахме преднина в региона, скоро може да я загубим. Ами, това е положението!

Иван Костов

    ИКЕМ